Четири дни зад волана на кола, движеща се с водород

    

Обичам моята сладка, пъргава кола "Мини Купър", но напоследък започнах да се ядосвам всеки път, когато харчех повече от 50 долара, за да напълня резервоара.

Така че когато от GM ми предложиха да шофирам за известно време като тест кола, която се движи с водород, мислех, че това ще бъде добър начин не само да спестя пари от бензин, но и да опитам технология, която според някои е начин в дългосрочен план да се реши проблемът с вредните емисии, причиняващи промени в климата.

И си помислих: "Ето сега вече ще имам с какво да се похваля". Преди да седна зад волана, трябваше да се ориентирам. Видях един слайд, който показваше разликата между това, което се случва, когато има теч на гориво при колата, движеща се с водород и при тази, която е на бензин.

Тъй като водородът е по-лек от въздуха, при колата, движеща се с водород, се появява тънък пламък в задната част на колата. Докато тази, която се движи с бензин, изцяло е погълната от пламъци. След като вече знаех това, бях готов да огледам колата си.

В страната има само 100 коли марка "Чеви Екуинокс", които се движат с водород, и за четири дни една от тях щеше да бъде моя.

Други производители също разработват коли, движещи се с водород. Например тази седмица от "Хонда" съобщиха, че започват производството на "ЕфСиЕкс Кларити" и ще пуснат 200 бройки в Япония и Съединените щати през следващите три години.

На пръв поглед "Екуинокс" изглежда като обикновена спортна кола, с изключение на думите "Клетка за гориво "Дженеръл Моторс" от страната, която се намира до картинка, показваща дузина водни молекули - не точно дискретни.

Когато направих малко по-подробен преглед, установих, че нямам ауспух. Вместо това водната пара излиза от четири тънки изходни тръби в задната част на колата. Изглеждаха като горещ въздух. Вътре на контролното табло има скала, която измерва в киловати колко гориво е било използвано и иконката на скалата изглежда като помпа за бензин с "Ейч" за водород.

Но всъщност забелязах голямата разлика, едва когато подкарах колата - нямаше шум. Не се чувствах добре без шума на работещ двигател. Ако сте отвън, можете да чуете леки, забързани звуци, които се увеличават и намаляват, и няколкото човека, които возих, ги оприличиха на звука от много тих реактивен двигател.

По време на пътуването нещата изглеждаха нормални с изключение на високото свистене на сгъстен газ, което почти постоянно ми напомняше, че карам различен тип кола. Разлика имаше и в ускоряването. Тъй като не се налагаше да се сменят скоростите, ускоряването беше изненадващо бързо.

Но има и сериозни проблеми, свързани с колите, движени от водород. "Екуинокс" осигуряваше около 160 до 200 мили с пълен двигател с водород, а в моя случай ми стигаше само за около два дни. В Лос Анджелис има само четири места, където може да се зареди.

Закарах колата до станцията, която се намира близо до "Дженеръл Моторс", на около 20 минути път с кола от работното ми място. Един инженер от фирмата зареди колата, като процесът траеше около 15 минути и беше напълнен половината от резервоара.

"Дженеръл Моторс" плащаха за горивото ми, но в реалния живот цената на производството и разпространението на водород е следващият голям проблем на колите, движещи се с водород. Обикновените методи за производство на водород също изискват енергия и произвеждане на парникови газове.

Най-забавното беше да наблюдавам реакцията на другите хора. Когато закарах колата до офиса на съпругата си, за да я покажа, колегите й се струпаха, за да я разгледат. "Това е бъдещето, само с 5 долара за гориво", каза един от тях.

Докато пътувах, получих няколко комплимента от външни наблюдатели. "Хубава кола!", извика един мъж, докато паркирах. "Мога ли да покарам тази кола?" попита един шофьор, докато минаваше покрай нас.

Съжалявам, момчета. Колкото и да е привлекателна, тази кола все още е много далеч от истинското излизане на пазара.