| |
Опасенията, че водата от топенето може да увеличи скоростта, с която ледниците на Гренландия се свличат към океана, разрушавайки ледената покривка, са неоснователни, пише сп. "Ню сайънтист", позовавайки се на резултатите от изследване на учени от университета на Утрехт, Холандия.
В научните среди се говори много за начина, по който водата смазва основата на ледената покривка на Гренландия, ускорявайки стичането й в океана. Добрата новина според климатолозите е, че това не се случва толкова бързо, колкото се смяташе, защото Майката природа е "поставила спирачки".
Масивната ледена покривка на Гренландия съдържа огромно количество вода. Ако тя се разтопи, нивото на Световния океан ще се повиши с 6,5 метра. Всяко лято по повърхността й се образуват езера от топяща се вода.
Водата се процежда през пукнатини в плътния лед до неговата основа, където действа като смазка. През лятото, заради топенето на водата, ледената покривка се стича два пъти по-бързо.
Много учени се опасяват, че може се получи положителна обратна връзка и ускореното стичане на водата да предизвика свличането на повече лед от планините към океана.
Родерик ван де Ваал и колегите му от изследователския екип обаче смятат, че това няма да се случи. Специалистите изследват връзката между топящата се вода и скоростта на стичане на ледовете в западния край на ледената покривка от 17 години.
Учените установили, че в рамките на няколко дни или седмици разтопената вода, която се процежда през пукнатините в леда, наистина повишава скоростта на топене от нормалните 100 метра годишно на 400 метра годишно.
Това ускорение обаче е краткотрайно и обикновено възвръща нормалните си стойности около седмица след като водата започне да се процежда през пукнатините. Оказва се, че за 17-годишния период на изследването стичането на ледовете в действителност се е понижило, на някои места с до 10 процента.
Ван де Ваал обяснява, че каналите, през които се процежда разтопената вода, замръзват през зимните месеци. През лятото водата преминава на тласъци през цепнатините към основата на ледената покривка, заливайки стеснените канали.
Повишеното налягане повдига ледената покривка от основата й и я кара да се движи по-бързо. След няколко дни обаче каналите се отварят и водата се оттича от ледника, в резултат на което ледът се връща към основата си и смазочният ефект на водата се губи. БТА
|
|
направи начална страница
добави в любими
Запази
Изпрати
Принтирай 
зареждане...
