| |
Европейският екологичен фестивал "Зелена вълна" има за цел представянето на филми и телевизионни програми, посветени на екологията и опазването на околната среда. Невена Праматарова - Управляващ директор на фондация "Европейски екологичен фестивал" разказва за филмовото еконачинание, което ни впечатли дълбоко и затова пожелахме да ви го представим в три поредни части:
Мислите ли, че киното и телевизията са най-достъпното средство за популяризиране на екологичните идеи?
В днешния информационен век киното и медиите се явяват едни от най-ефикасните и бързи средства за популяризиране на екологичните идеи. Именно днес те се превръщат в изключително важни "посредници" и носители на социални послания и новини за проблемите на екологията и тяхната роля става все по-важна. Филмите и телевизионните програми, които представяме на Европейския екологичен фестивал, дават пълна картина за екологичните заплахи и конфликти в отделните точки на света и най-важното - посочват решенията и мерките, които предприемат отделните държави и неправителствени организации.
Това са съвременни продукции от цял свят за глобалното затопляне и измененията в климата, опасностите от наводнения, замърсяването на водите, почвите и въздуха, преработката и унищожаването на битовите отпадъци, опасността от химикалите и генно-модифицираните организми и храни, които навлизат неусетно в ежедневието ни, постиженията на новите екотехнологии, унищожаването на природата от безотговорното човешко въздействие, изчезването на биологичното разнообразие, вредното влияние на шума, както и защитата и опазването на природата, човешкия живот и здраве.
Представяме и туристически филми и продукции за опазване на културното наследство, както и медийни продукти свързани с подобряване на законодателството и политиката в сферата на екологията и опазването на околната среда. На фестивала участват и красиви научнопопулярни филми за богатството на биологичното разнообразие, разкриващи пред нас невероятни кътчета от нашата планета, където времето тече по мъдрите закони на природата.
Целта на Международния конкурс, в който участват филмови и телевизионни компании и независими продуценти от четирите континента, е да направим продукциите на екологична тематика широко популярни и със силата на техните послания да ангажираме общественото внимание с решаването на екологични проблеми.
На фестивала участват продукциите на едни от най-големите световни и европейски медии, направени с много големи бюджети, но отчитаме и обезпокоителния факт, че липсват възможности за финансиране и изява на такива интелектуални и творчески продукти особено в България и другите страни от региона. Ето защо на нашия фестивал е преобладаващо участието на чуждите медии, които отделят значително място на екологичната проблематика. Да не забравяме и, че тези продукции, които са пряко свързани със здравето и живота ни, са търсени и следени от милиони зрители по света.
Към каква група хора е насочен филмовият фестивал и какъв беше интересът към екофилмите в Копривщица?
Фестивалът е насочен към широката публика, към максимален брой хора независимо от възрастта и професията им, които чрез посланията на представяните и дискутирани филми се информират за съществуващите екологични рискове като по този начин се повишава екологичната им култура и знания. Публиката е разнородна, преобладават предимно младите хора. Прожекциите, които са с вход свободен се посещават и от много ученици и студенти.
Непрекъснато получаваме запитвания от различни университети и различни екоорганизации у нас за провеждането на съвместни срещи, на които да бъдат представени част от филмите, предизвикали най-голям зрителски интерес. Екологичният фестивал, който организираме вече се превърна в традиционна среща на професионалисти от различни сфери, които участват със своите филми или се включват в различните фестивални събития.
Това са режисьори, сценаристи, журналисти от България и чужбина, както и различни експерти - учени, еколози, лекари, юристи, икономисти, редица неправителствени природозащитни организации, представители на бизнеса и на различни държавни и международни институции. Всички те се срещат и обменят своя опит. Оказва се, че липсва координация между отделни държавни институции, общини и неправителствени организации, когато трябва да действат съгласувано при решаването на даден екологичен проблем.
Когато учредихме фондация "Европейски екологичен фестивал" и създадохме едноименния фестивал преди четири години това криеше известен риск, тъй като той беше и си остава единственият медиен форум в България изцяло посветен на екологията и опазването на околната среда. Така на практика ние запълнихме една несъществуваща ниша като правим всяка година мащабна панорама на съвременното екологично кино от цял свят. От една страна знаехме, че ще привлечем достатъчен брой участници от чуждите медии, но имаше риск дали ще имаме българско участие.
Темата екология в българските медии присъстваше оскъдно и не беше достатъчно популярна сред хората в България. Бяхме твърдо убедени обаче от необходимостта от създаването на специализиран екологичен фестивал и интереса, който ще предизвика сред публиката, която продължава да е любопитна и заинтересувана от продукциите, които участват. Вече четири поредни години българските зрители имат възможност да гледат едни от най-добрите екологични филми и телевизионни програми на най-големите европейски медийни компании и организации, сред които са Световният фонд за дивата природа WWF, Greenpeace, National Park Service, Harpers Ferry Center (САЩ), Unifob Natural Science (Норвегия) и др.
Имаме участие и на продукции от Австралия, Аржентина, Индия, Иран, Израел, Китай, Мексико, САЩ, Тайван, Тайланд, Япония, което дава възможност на публиката да се запознае със съществуващите екологични проблеми на отделните континенти.
Това, което констатираме като организатори е, че интересът към фестивала и неговата популярност непрекъснато нараства. Участниците и гостите се увеличават с всяка изминала година. Това беше и една от причините да го преместим от града на щъркелите Долна баня, където за съжаление новоизбраният кмет Владимир Джамбазов има много ограничено мислене за екологията и не подкрепи единствения международен медиен екологичен фестивал у нас.
Ето защо преместихме фестивала в един от най-екологично чистите български градове - Копривщица, който като център на културното ни наследство има и необходимия опит в организирането на международни фестивали от такъв мащаб. Щастливи сме, че срещнахме необходимото желание за съвместна работа за следващите пет години от страна на кмета на града - г-н Любомир Цеков и общинската администрация, както и от екипа на г-жа Искра Шипева - Директор на Дирекция на музеите на града, които са съорганизатори на фестивала.
Градът е едно от най-подходящите места за прожекции и дискусии на филми на тема екология и организирането на екологичните инициативи на фондацията. За нас е важно да организираме фестивала в град, който е пряко свързан с идеята му и екологичната кауза. В този случай следваме и установената световна практика на големите фестивали. Това е и другата причина да изберем Копривщица.
Убедени сме, че ще привлечем към зелената кауза и още много нови зрители, участници и приятели на нашия фестивал. Нарастващият интерес към еко филмите и фестивалните прояви тази година е безспорно доказателство за това.
Как избрахте филмите, които участват във програмата на "Зелена вълна" и как се организира един такъв фестивал в рамките на 3 дни?
Тази година във фестивала участваха 79 продукции на водещи филмови и телевизионни компании и организации от 24 държави. Това бяха много интересни и сериозни продукции по различни екологични теми. 60 от тях след предварителна селекция влязоха в конкурсната програма, а другите които отговаряха на целите и регламента на фестивала бяха прожектирани като част от информационната програма.
В Международния конкурс участваха документални и научнопопулярни филми, телевизионни програми, посветени на екологията и опазването на околната среда, туристически филми и продукции за опазване на природното и културно наследство и видеоклипове и спотове на екологична тематика. Тази година имахме възможност да гледаме продукции от Австрия, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Германия, Испания, Италия, Индия, Исландия, Македония, Норвегия, Полша, САЩ, Словакия, Сърбия, Черна гора, Чехия, Унгария, Хърватска, Япония.
За първи път имахме участници от Ирландия, Китай, Мексико, Тайван. В Международния конкурс гледахме продукциите на едни от най-големите световни медии като Bayerischer Rundfunk (Германия), Bayerisches Fernsehen/ARTE (Германия), ZDF (Германия), RAI (Италия), RTVE (Испания), ORF (Австрия), National Park Service, Harpers Ferry Center (САЩ), Taizhou TV Station (Китай), Public Television Service (Тайван), NHK, Japan Broadcasting Corp. (Япония), MTV, Hungarian TV (Унгария), Unifob Natural Science (Норвегия), Polish TV (Полша), RTV, RTS, Institute For Nature Conservation of Serbia (Сърбия), Croatian TV (Хърватска), Macedonian TV (Македония).
В надпреварата се включиха и 20 български продукции. Участваха БНТ, БТВ, ББТ и редица независими продуцентски къщи и екологични организации от България. Имаше филми, направени с изключително големи бюджети за нашите представи, както и продукции снимани със значително по-малко средства или с минимални, но за сметка на това с много силни послания и въздействие върху публиката.
Около 10 от филмите на различни компании бяха посветени на глобалното затопляне - един от най-сериозните екологични проблеми днес и на мерките, които отделните държави предприемат в борбата с промените в климата. Голяма беше и конкуренцията между продукциите на балканските държави, които са широко представени на фестивала и се състезаваха за наградата за най-добър балкански филм на екологична тематика, която даваме за втора година.
Прожекциите бяха по цял ден през трите фестивални дни в запазените сгради от Възраждането на читалището и Старото възрожденско училище на Копривщица в една уникална атмосфера. Участниците и гостите можеха да избират според интересите си кой филм да гледат и в кое от събитията на фестивала да се включат. Догодина предвиждаме да направим прожекции на открито. Природата и атмосферата са страхотни, а и ще е една чудесна възможност за хората да избягат от жегите в София и другите големи български градове. В програмата на фестивал ще включим и още нови и атрактивни екологични инициативи, с които ще привлечем публиката към зелената идея.
Как протече конкурсната програма - кои филми станаха победители в различните категории? Около конкурсната програма на фестивала има голям интерес от страна на медиите и участниците всяка година. Има и напрежение, очаквания и емоции. Всички са любопитни да видят отличените с награда филми в различните категории, а това са изящните статуетки на фондацията "Щъркелово гнездо", изработени от македонския скулптор Андрей Митевски по идея на фондацията. Те символизират чистата природа, любовта и добрата поличба. Не всички добри филми обаче си тръгват с награди от фестивала, тъй като конкуренцията е много голяма.
Тази година китайци и българи си поделиха голямата на града за документални филми, където всяка година има най-голям брой участници. С Гран При за документален филм бяха отличени китайската продукция "Живот без достойнство" на Taizhou TV Station, която разказва за човека жертва на бурното икономическо развитие и българският филм "Банко и Добри" на екологичното сдружение "За земята" с режисьор Борислав Георгиев. Филмът за унищожаването на българската природа в Банско разплака много зрители в залата и беше отличен за активната гражданска позиция по един от най-важните за България екологични проблеми, видян през погледа на обикновения човек.
Лентата разказва за ски курорта Банско и за село Добърско, също в Пиринско чрез баба Катя от Добърско. "Банко и Добри" получи и наградата на Дирекция на Музеите на град Копривщица. Филмът "Климат в криза - част 1 - предупреждение от бъдещето" от поредицата за глобалното затопляне на NHK, Japan Broadcasting Corporation, Япония получи Гран При в категорията за научно-популярни филми за убедителното представяне на глобалните предизвикателства, предизвикани от измененията в световния климат.
Един филм, който спечели овациите на публиката с гражданската позиция на един обикновен човек получи Гран При в категорията за туристически филми и продукции за опазване на природното и културно наследство. Това е "Дъб - 419" на Робърт Питман, (RHPimages), САЩ/Германия - вълнуващ разказ за себеотрицанието на един човек в името на защитата на едно дърво. И по-точно как един мъж на 42 години остава да живее 71 дни на един столетен дъб, за да го спаси от бъдеща магистрала като накрая инвеститорите дават 1 млн. долара за неговото преместване.
"Настъплението на пустините - Европа" на ZDF-ARTE, Германия - едно предупреждение за последствията от безразсъдната експлоатация на природните ресурси стана победител в категорията за тв програми. С наградата за най-добър балкански филм беше отличен филмът "Горчивата сладка река", BHRT-BHT1 на Динно Касало от Босна и Херцеговина, разкриващ дилемата на балканския човек - природа или работа. Това, което беше констатирано от Международното жури беше задълбочеността при разглежданите екологични проблеми в филмите и обективното им представяне.
Специална награда на журито получи филмът на Гена Трайкова и оператора Валентин Николов от бТВ - "Найлонов апокалипсис или..." за комплексното разглеждане на един от най-сериозните екологични проблеми у нас. Филмът, излъчен в предаването бТВ Репортерите разказва през погледа на една найлонова торбичка за проблемите с управлението на отпадъците у нас.
Още две български продукции получиха диплом - "Атлас - Великодушната земя" на БНТ, България, за осмислянето на конкретните екологични проблеми на българското Черноморие през погледа на един поет и философ и "На завет от модерния свят" от екологично сдружение ПриНа консулт за популяризирането на един малко познат кът от България.
Този филм на режисьора Иван Кожухаров, който демонстрира взаимовръзката между непокътнатата българска природа в района на община Гърмен и взаимовръзката на екологичния начин на живот на местните жители, бе отличен и от Държавна агенция по горите за най-добър филм в областта на горския сектор, биологичното разнообразие и природосъобразния начин на живот.
Наградата на кмета на община Копривщица - Любомир Цеков отиде при РТВЦ Пловдив за цялостното представяне на предаването "Еко", в което се разследват случаи като изливането на арсен в питейната вода на няколко български села, добивът на злато с цианиди, задушаването със серен диоксид на градове и села, незаконното изсичане на вековни гори при изворите на големите български реки.
Филмът "Газ над Гълъбово" на РТВЦ Пловдив получи и новоучредената парична награда на Асоциация "Св. Иван Рилски" за подпомагане на населението и защита на околната среда при природни бедствия и аварии, която ще бъде връчвана всяка година в рамките на Европейски екологичен фестивал за български филм, разглеждащ значим екологичен проблем.
Това поредно смело разследване на журналиста Цветан Симеонов показва как все още остават живи хората край топлоцентралите и хвостохранилищата в района на Гълъбово, на какви нива се води битката за оцеляване като оставя висящ един въпрос - защо, след като всички производители на енергия в района на Гълъбово се кълнат, че не обгазяват и не замърсяват района, хората там кашлят повече, отколкото говорят и умират значително по-рано от другите в държавата.
Министерство на околната среда и водите не присъди своя награда за български филм. Поясниха, че не отриват подходяща българска продукция, която да бъде наградена. През 2007 наградата на екологичното министерство получи община Крумовград за филма "Долината на лешоядите и цветето Феникс", изработен по нейна поръчка като жест на поощрение към общините, които полагат усилия за опазването на природата. През 2006 ведомството ведомството награди филма на Венелин Петков от бТВ - "Витоша - невидима инвазия".
Това, което забелязваме е, че с всяка изминала година на фестивала участват все по-тревожни филми, показващи различни екологични проблеми, които непрекъснато се увеличават в различните точки по света. Филмите да стават всe по-обезпокоителни, носещи послания за предприемане на необходимите мерки от страна на правителствата на отделните държави и обществото. Тази тенденция се наблюдава и при все още неголемия брой български филми, повечето, от които не спестяват истината за екологичната ситуация у нас. Кадри от наградените филми, участвали във фестивала "Зелена вълна - 21 век" може да разгледате тук:
|
|
направи начална страница
добави в любими
Запази
Изпрати
Принтирай 
зареждане...
