Европейският екологичен фестивал "Зелена вълна - 21 век" (II част)

    

Първа част на интервюто може да прочетете тук:

Трудно ли е да се избира фаворит между филми на екологична тематика?

Изборът на фаворит между филмите, повечето от които разглеждат сериозни екологични теми, е една изключително отговорна и трудна задача, пред която е изправено Международното жури на всеки фестивал. Тази година журито с председател известният режисьор Асен Владимиров, автор на редица екологични филми, имаше удоволствието, но и отговорността да определи победителите в конкурса. Като цяло работата им протече гладко без големи противоречия и всички бяха единодушни в присъдените награди. Другите членове на журито бяха журналистката Даря Попова-Витцел от "Дойче веле", екологът от Великобритания - Марк Босани, който работи в България, известният македонски режисьор Иван Митевски, носител на награда от нашия фестивал за филма му "Възкресение" за Дойранското езеро и д-р Здравко Каменов от Университетска болница - Александровска.

Както виждате, журито е съставено от професионалисти, работещи в различни сфери на екологичната проблематика, които имат необходимия поглед върху разглеждания екологичен проблем. Ето защо всяка година каним в журито известен лекар, чийто поглед в оценката на филмите е особено ценен с оглед на важността за живота и здравето на човека. В работата на журито са залегнали строги критерии, част от регламента на фестивала, на които трябва да отговарят кандидатстващите продукции.

Това са значимост на екологичния проблем, задълбоченост в разработването на темата, филмови качества, образователен и възпитателен ефект, послание и въздействие. Целта на нашия фестивал е чрез посланията на филмите да въздействаме максимално на хората, като провокираме и ангажираме вниманието им върху конкретния екологичен казус, представен чрез средствата на киното и медиите. Ето защо филмите със силни и въздействащи послания са тези, които доближавайки се най-точно до мисията на фестивала, имат и най-големи шансове да бъдат отличени с награда.

Разкажете малко повече за съпътстващата програма по време на фестивала.

Тази година акцентът на форума беше поставен върху проблематиката, свързана с глобалното значение и взаимовръзка между екология и енергетика в светлината на предизвикателствата на 21 век и на последствията за природата и човечеството от промените в климата и глобалното затопляне. Едно от основните събития на всяко фестивално издание е организирането на високо професионални дебати по най-наболелите екологични проблеми, които се провеждат във формата "Кръгла маса". Организираната Кръгла маса "Енергетика и екология. Предизвикателствата на 21 век" в Копривщица по време на този фестивал протече със съпътстващи дискусии и прожекция на филми, посветени на приложението на новите еко технологии и еко решения в енергетиката.

В нея участваха със свои изказвания и презентации учени, експерти и специалисти по енергетика и екология, юристи, представители на отговорните държавни и международни институции, представители на отделни български общини и бизнеса, студенти, както и представители на водещи неправителствени екологични организации и журналисти. Имаше много интересни доклади за опазване на климата, за подпомагане на населението и защита на околната среда при природни бедствия и аварии, за дистанционните изследвания в служба на екологията и енергетиката и за глобалния мониторинг на околната среда, за сеизмичния риск и опасностите на Балканите, за икономическите аспекти на енергийните проекти в България, за комплексно използване на слънчевата и на геотермалната енергия.

Резултатите от Кръглата маса предоставяме на българските държавни институции, академични среди и законодатели, работещи в областта на екологичното право с цел актуализиране и подобряване на съществуващото екологично законодателство и управлението на енергетиката и екологията. Кръглата маса се организира в партньорство с Асоциация "Св. Иван Рилски", а семинарът за обучение на журналисти, работещи в сферата на екологията, в рамките на фестивала се организира от Медийната програма за Югоизточна Европа на известната германска фондация "Конрад Аденауер".

В съпътстващата програма се включват и останалите еко прояви на фестивала. Това са засаждане на дървета от всички участници и гости тази година във фестивалния парк над Копривщица - традиция, която създадохме преди четири години в Долна баня, където оставихме 300 засадени дървета в изградения от нас парк там. Тази година в новия парк, чиято територия предостави общината, засадихме 100 фиданки от смърч и дуглазка ела, предоставени от държавнo горско стопанство на Копривщица. Организирахме отново конкурс за детска рисунка. Така най-младите еколози оставиха своите рисунки на асфалт, обединени от мотото "Аз обичам природата". За първа година включихме и спорта във програмата на фестивала. Съвместно с Българската федерация по бадминтон се проведе и състезание по еко бадминтон, в което взеха участие деца и ученици от Копривщица и съседните общини.

Сръбският фотограф Никола Вукойевич гостува с второто издание на изложбата си "Реката - извор на вдъхновение" и показа най-новите си фотографии на екологична тематика, които през лятото ще бъдат изложени в Белград. Известният разследващ журналист Манфред Ладвиг от обществената германска телевизия ARD пристигна специално в България, за да обучава българските журналисти с ресор екология в рамките на фестивала. Той представи и най-новия си филм разследване "Отрова на пазара" за най-крупния производител в световен мащаб на генно модифициран разсад - американската мултикомпания "Монсанто". Разследването му поставя въпроса дали рекламните послания са верни и разказва историята на световния концерн, за който са оправдани всички средства, включително и криминални, при продажба на продуктите като показа използваните похватите при добрата разследваща журналистика в областта на екологията.

Кои са най-сериозните екологични проблеми в България според Вас?

Големите екологични проблеми в България не са малко. В редица случаи това е незаконното и безотговорно унищожаване на българската природа и в части от защитени райони и статутни обекти каквито са планините Рила, Пирин, Родопите, което има сериозни последици, на които вече сме свидетели. Има нашумели казуси като "Иракли", презастрояването на Черноморското ни крайбрежие и Банско, които благодарение на екологичните организации у нас придобиха известност. Но ако погледнем с по-рационален поглед налице са важни въпроси като подобряване на естествената околна среда и развитието на екологичната инфраструктура, подобряването на мониторинга върху усвояването на средствата на ЕС за околна среда и подготовката за ползване на средствата от кохезионния и структурните фондове.

Друг въпрос е реализацията на големи инвестиционни обекти в областта на управление на отпадъците. София и други големи градове всяка година са изправени пред поредната криза с боклука, поради липса на завод за отпадъци. Много въпроси поставят и намаляване количеството на биоразградимите отпадъци, предварителното третиране на отпадъците преди депониране, съществуващите депа за производствени и опасни отпадъци, въвеждане и развиване на системите за разделно събиране на специфични отпадъчни потоци, включително и методическа помощ към общините за развитие на общински системи за разделното им събиране, изграждането на инсталации за обезвреждане на отпадъците от лечебните заведения. И още, необходимо е усъвършенстването на разрешителния режим за дейностите с отпадъците - създаване и поддържане на уеб-базиран публичен регистър на задължените лица, пускащи на пазара продукти, след употребата, на които се образуват масово разпространени отпадъци.

Подобряването на управлението на водите (пречиствателни станции за градски отпадъчни води и за решаване на проблеми във водния цикъл на отделни градове) е друг важен приоритет и поради значителния социален ефект. Да не забравяме, че пред редица български населени места стои проблемът с водната криза. Въпрос за решаване е и изграждането на мрежите и на структурни звена за воден мониторинг и поставянето на връзката между проблемите на Дунав и Черно море сред приоритетите на Международната комисия за опазване на река Дунав, както и създаването на условия за присъединяване на ЕС към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.

Сериозен проблем за България се явява и рационалното използване на водните ресурси с цел осигуряване на достатъчно количество води с подходящо качество за задоволяване нуждите на населението, селското стопанство и бизнеса в периоди на засушавания и воден дефицит, както и използването на водите като възобновяем енергиен източник, изграждането на пречиствателни станции и подобряване на контрола върху водоползването.

Важно е да се финализира хармонизирането на екологичното ни законодателство с европейското. Например според председателя на нашата фондация - адв. Цветан Цветанов изключително важен въпрос е приемането на съвременен закон за отговорността на лицата за причиняване и отстраняване на щети, нанесени на екологията. Друг остър въпрос е политиката по опазване на чистотата на въздуха - казусите с експлоатацията на ТЕЦ в Енергиен комплекс Марица Изток, както и въпросите, имащи отношение към мерките срещу глобалното затопляне като прилагането на Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове, успешното присъединяване и участие на България в глобалния въглероден пазар при отстояване на националните ни интереси. Трябва ни национална система за мониторинг върху развитието на мрежата от защитени територии и тяхното управление, върху изготвянето на планове за действие за опазване на растителни и животински видове, върху проектите за биологично разнообразие и екотуризма като НАТУРА 2000, местата за опазване на птиците.

На екологичния фокус е довеждането докрай на програмите за отстраняване на екологични щети на предприятия като Кремиковци АД, Асарел Инвест АД, Панагюрище, Лукойл Нефтохим Бургас АД, Неохим АД, Димитровград, ОЦК АД, Кърджали, Брикел АД, Гълъбово, Мина Балкан 2000 ЕАД, Твърдица, Горубсо Лъки АД, Лъки, Горубсо Мадан АД и др.

Бих посочила като сериозен проблем и липсата на обществена ангажираност на българите по проблемите на екологията в условията на все още формиращото се гражданско общество у нас. Да не забравяме, че голяма част от живеещите в София, продължават да си хвърлят боклука през прозорците.

Модерно или необходимо е да бъдем "екологично настроени" в наши дни? Имат ли хората в България екологична култура?

Когато животът на планетата е поставен на карта, трудно може да се говори за мода. Необходимо и жизненоважно е да сме екологично отговорни днес. Надявам се само да не останем модерно "екологично настроени" и да говорим за екология в България, само защото това е водещата тема в европейските държави. Смятам, че българите вече започват реално да осъзнават, че екологичните проблеми касаят пряко живота и здравето им. Мисля, че вече проумяваме, че по-добрата екологична информираност и образование могат да допринесат значително за повишаване качеството и условията на живот на всички нас като спомогнат и за намаляване на реалните екологични опасности, когато те бъдат осъзнати от цялото общество.

Българите все още изграждат своята екологична култура, но мисля че ще е необходимо да мине известно време докато придобием необходимото екологично съзнание и станем по-отговорни. Убедена съм, че това ще се случи, защото нямаме друг избор, ако искаме да останем в Европейския съюз и се надявам да не стане прекалено късно, както повечето неща у нас. За изграждането на екологичната култура в България е важна не само ролята на семейството и образованието, но и на медиите, които трябва да осъзнаят своята отговорност и отделят по-голямо и задълбочено внимание на екологичната проблематика.

Аз съм оптимист в тази насока, защото виждам, че българските медии с всяка изминала година участват с продукции, които разглеждат значими екологични теми и вече виждаме във фестивала много сериозни и смели разследвания на българските журналисти и неправителствени еко организации. Убедена съм, че нашият фестивал чрез филмите, които представя и проблемите, които поставя вече за четвърта поредна година, изпълнява успешно основното си послание за ангажиране на общественото съзнание и повишаване на екологичната ни култура и най-вече за изграждането й сред младите хора, които са и преобладаващите зрители и участници във форум.

Кадри от наградените филми, участвали във фестивала "Зелена вълна - 21 век" може да разгледате тук.