Промяна на климата утре? Кадър на един бъдещ, по-топъл свят

    

В поредица от материали actualno.com ще предостави на вашето внимание част от Климатологичния обзор*, публикуван след Четвъртия оценъчен доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата, изготвен от международната природозащитна организация WWF, и обобщаващ някои основни констатации, в т.ч. конкретни последици от промяната на климата в Европа.

Публикацията, предхождаща настоящия материал, можете да прочетете тук.

Промяна на климата утре? Кадър на един бъдещ, по-топъл свят

Голяма част от научните сведения, получени след публикуването на Четвъртия оценъчен доклад на МКИК, внасят тревога относно скоростта и мащаба на промените, влияещи върху глобалния климат. В допълнение към тях, проучванията с цифрово моделиране разкриват доста от онова, което ще последва, ако спешно и решително не се заемем с причините за климатичните промени и не разработим по-целенасочени мерки за адаптация към онези промени, които вече са неизбежни.

Хранителни ресурси, селско стопанство и рибовъдство

Благоденствието на човешкото общество по принцип зависи от наличието и разпределението на хранителни ресурси. Лобел и Фийлд (2007 г.) демонстрираха, че градацията в повишението на глобалните температури от 1981 г. насам вече е довела до намаление на световните добиви от пшеница, царевица и ечемик. В резултат от това, годишните общи загуби комплексно възлизат на около 40 милиона тона или 5 милиарда щатски долара (3.2 милиарда евро) на година. По предвижданията на Лобел и колектив (2008), ако затоплянето продължи, южна Азия и южните части на Африка ще бъдат двата региона, които вероятно ще претърпят значителен спад на добивите на основни растителни култури, които са важни за голямото им население.

Тубиело и Фишер (2007) посочват, че съкращението на емисиите на парникови газове би могло да намали световните разходи от земеделски загуби вследствие промените в климата със 75-100% и че допълнителният брой хора, изложени на опасност от недохранване, би намалял с 80-90%. Брандер (2008) достига до заключението, че продуктивността на рибовъдството може да претърпи регионален, а вероятно и глобален срив в резултат от глобалното затопляне и че този срив може вече да е започнал.

Здраве

Човешкото здраве също ще бъде засегнато от глобалното затопляне, като най-напред и най-тежко вероятно ще бъдат засегнати най-крехките. Според Ший и колектив (2007) е възможно децата да пострадат в различна степен от въздействията на климатичните промени. Децата са особено податливи на определени заболявания и на въздействията от атмосферното замърсяване, тъй като организмите им са в процес на развитие. Също така, те са особено уязвими при екстремни условия, тъй като зависят от възрастните за осигуряване на сигурността и доброто им състояние. Върху здравето на децата не само ще има преки и непосредствени въздействия от екстремните климатични прояви и бедствия, атмосферното замърсяване, топлинния стрес и т.н., но вероятно ще има и дългосрочни последици, свързани с промени в наличието на хранителни и водни ресурси и евентуалните принудителни миграции на крайбрежните популации.

Екосистеми

Въздействията на климатичните промени не се ограничават с човешкото общество - те се усещат и в естествените екосистеми по света. Розенцвайг и неговият колектив (2008) потвърждават, че промяната на климата има значителни последствия върху физичните и биологични системи в глобален мащаб. Тези промени включват топящи се ледници на всеки континент; затопляне на езера и реки; повишена брегова ерозия; смени в пролетните механизми на живите организми (напр. раззеленяване, време на цъфтеж, миграция и размножаване) и заместване на приспособените към студа с по-топлолюбиви видове, особено в океаните. Уилямс и неговият колектив (2008) предвиждат, че в условията на глобално затопляне климатът на тропиците и субтропиците ще стане по-топъл, отколкото настоящия на планетата, докато климатичните условия, сега характерни за тропически планински и полярни райони, вероятно ще изчезнат.

Изчезването на даден климат увеличава вероятността от дезинтеграция на съобществата от видове, които съществуват само при определени климатични условия. В тропиците, например, много видове нямат способността да се адаптират към големи температурни промени. Уилямс (2008 г.), Тюксбъри (2008 г.) и Дойч (2008 г.) и техните сътрудници повтарят едно и също предупреждение: че най-голямата опасност от изчезване на видове вследствие на глобалното затопляне тегне над тропиците, където биоразнообразието е и най-голямо. Тези предупреждения се доснаждат към мрачната прогноза на Четвъртия оценъчен доклад на МКИК, който вече посочи, че до 30% от висшите растителни и животински видове ще попаднат под висок риск от изчезване при затопляне "само" с 1.5-2.5°C над сегашните температури.

Следва продължение**!

* Actualno.com благодари за предоставения от WWF - България Климатологичен обзор, публикуван след Четвъртия оценъчен доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата.

** В следващия материал ще разберете и какви ще бъдат конкретните последици за Европа.