Озоновата дупка над Антарктика е 27,2 милиона квадратни километра

    

Тази година озоновата дупка над Антарктика е най-голяма от 30 години. Площта й е 27,2 милиона квадратни километра, казват учени от НАСА, цитирани от Асошиейтед прес.

Експертът по изследване на атмосферата Пол Нюман от НАСА казва, че учените преценяват, че сега озоновата дупка е "умерено голяма". НАСА следи явлението от 30 години.

Миналата година тя беше с площ 25,12 милиона квадратни километра или колкото Северна Америка. Дупката представлява област, в която озоновият слой в стратосферата е изтънял.

Озоновият слой спира вредните ултравиолетови лъчи от космоса. Той е онази част от атмосферата на Земята, която съдържа относително голяма концентрация на озон (О3).

"Относително високи", защото реалното съдържание на озон е няколко милионни части - но това е по-висока концентрация от тази в другите части на атмосферата.


Основна причина за образуване на озоновата дупка е хлорът от антропогенен произход (предимно от широкото използване на фреони в промишлеността и бита). Тя обикновено се "появява" през август, достига максимален размер през септември или октомври и след това изчезва.

Озоновият слой е открит през 1913 година от френските учени Шарл Фабри и Анри Бюсон. Свойствата му са подробно изучени от британския метеоролог Гордън Добсън, който разработва прост спектрофотометър, позволяващ измерването от земята на озона в стратосферата.

Между 1928 и 1958 година Добсън изгражда световна мрежа от станции за наблюдаване на нивото на озона, която продължава да работи и до днес. Единицата "Добсън", използвана за измерване на количеството на озона във вертикална колона, е наречена в негова чест. БТА